Блогът на Венея Ея :: Митьо Лакърдията /разказ/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.01.2010 14:31 - Митьо Лакърдията /разказ/

Автор: veneiaeia Категория: Изкуство

Прочетен: 1584 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.08.2011 10:42

Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в него младата му невеста деца ще народи, родът ще продължи. Окрилен от мислите си, стопанинът не знаеше умора, ама и съседите му потта си не забърсваха, а бързаха с тежката работа да сколасат. Драго им беше на левент Дончо да помогнат, щото и той, кога бяха в нужда, по едно рамо на всекиго даваше. - Е-ей, де е бай Митьо, че да пусне някоя лакърдия, нови сили да ни влее! - провикна се Иван Фурлина, като изтегляше поредната пълна кофа. - Ако надуе гайдата, добре ще ни дойде-под музикален съпровод ще работим! - засмя се Стоян Памука. - Пък, какъвто е як, ако се развърти с лопатата, скоро, скоро ще привършим - намеси се и Дончо. Къде обяд, мъжете взеха да сколасват. Ред бе и на жените да се изявят. Надонесоха булките та погачи ли не щеш, та баници ли, та варени пилета ли, та свинско печено ли?! Дончовата майка наля едно менче с червено вино и едно със студена планинска водица. На поляната, пред строежа, разстелиха тъкани месали и наредиха софрата. Всички насядаха, доволни от свършената работа. - Я, ей го бай Митьо бе! - рече Стоян Памука и засочи към пътя. И наистина - задал се бе един червендалест, възедър мъж, с добре отгледан корем, подскачащ под мяха на гайдата, която той, някак си гордо носеше. - Добре си дошъл, ама късно, късно-о-о! - провикна се Дончо. - Що бе, беки веке ядохте? - невинно попита бай Митьо и всички се разсмяха от сърце. Той наду гайдата, а мало и голямо го наобиколи и от него не искаше да се отдели. Като свърши със свирнята, надигна менчето с руйното вино, а след туй затърси и мезе, ама не какво да е, а расло на едър кокал. С варените пилета не можеха да го залъжат. Дончовата майка знаеше това, та неслучайно, точно пред него остави една тава с изпечен свински бут. Зад пъстрата селска софра гордо се мъдреше прясноналятата плоча. - Е- ех, драго ми е! - провикна се Дончо. - Пийте руйно вино, яжте бели погачи, че като слънце да блести домът, който строим - изпъчи се стопанинът, а бай Митьо хич и не се докосна до мезето, расло на едър кокал, а пак наду гайдата...

Нагоре