Постинг
18.04.2010 07:54 -
Клиентката /разказ - опит за черен хумор/
„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- Заповядайте, седнете моля! - той стана и любезно й поднесе стол, а тя, някак небрежно, поблагодари и отпусна прелестното си телце срещу бюрото му, кръстосвайки крак върху крак.
- Слушам Ви. С какво бих могъл да Ви бъда полезен? - запазвайки самообладание, успя да я попита адвокатът.
- Смятам да се разведа. Затова съм тук - отмятайки дългите си коси, заговори хубавицата, като го изгледа изпитателно с влажния си поглед.
- А, но как така! Какво се е случило? - възкликна Манев и запреглъща, сякаш никога през живота си не бе разпитвал клиенти.
- Е, мъжът ми ще иска да докаже, че аз съм виновна, но... - понечи да обясни госпожата.
- Как, ама моля Ви се, такава красива жена, пък и виновна?! - искрено се удиви адвокатът и вече, малко по-професионално, каза:
- А сега, нека да започнем подред. Дайте си личната карта, защото, докато ми разказвате, аз направо ще пиша исковата молба.
- Да, заповядайте - дамата подаде картата си, а с маникюра на кутрето си, някак съвсем неволно, докосна ръката на адвокат Манев.
Той изтръпна, но въпреки всичко, пак успя да запази самообладание.
- Така..., казвате се Страшимира Страхилова Мечкова-Вълчева - това име изглежда, че малко поизуми адвоката, защото той повдигна поглед и изгледа клиентката си, преди да може да продължи.
- А защо, уважаема госпожо, решихте да запазите своята фамилия и към нея да добавите тази - на съпруга си? - осмели се да попита Манев.
- За да знае, че с мене няма шест-пет! Какво като той е Вълчев, аз пък съм и Мечкова - каза пищната дама, опирайки чудната си гръд в ръба на бюрото и гледайки прекалено продължително олисялото теме на адвоката.
Точно тогава специалистът по семейно право усети странно сърцебиене, а тъкмо се канеше да попита клиентката си - защо тя не си е променила поне личното име - такава красива жена, пък с такова ужасно име: „Страшимира”. Но не успя да стори това, защото усети, че светът покрай него се завива и се върти все по-бързо и по-бързо, а косите на клиентката му го обгръщат, гъделичкат го възбуждащо и той отлита - там някъде високо, високо...
Следващ постинг
Предишен постинг
