Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
      Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - т...

 Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи

Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях

Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,

      Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканс...

Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,

Корени –
притеглят
и издигат

„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон

 „Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
 

   Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи ста...

Тертер от Диводедково
/разказ/
 

    Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и ...