цигулките на нощните щурци -

с боботещия си, ехиден смях

изкуството им да засипе с прах,

да го изпрати във забвение,

в затънтена и глуха улица,

във вечно, мрачно заточение.

Но тъй са скромни чудните певци

и простичко очарователни,

естествени и обаятелни…

Вместо цигулките да заглуши,

замислено затанцува нощта…

Цялата уличка се оживи,

магична и влюбена, грейна тя,

че свиреше под тръпнещи звезди.

Луната валсово се завъртя…

Музицираха истински творци!